Цветовете през годините :
В книгата „Енергията на цветовете” на Лилиян Върнър-Бондс / стр.27 / намерих следващата таблица. Развитието на личността се разглежда много простичко -  като стъпка по стъпка по  цветовете на дъгата.
От 0 до 10 год. – ЧЕРВЕНО – физически растеж
От 10 до 15 год. – ОРАНЖЕВО – движение, танци, спорт
От 15 до 20 год. – ЖЪЛТО – развитие на умствените способности, образование
От 20 до 40 год. – ЗЕЛЕНО – взаимоотношиня, любов, деца
От 40 до 60 год. – СИНЬО – преход от действие към съзерцание
От 60 до 70 год. – ИНДИГО – осмисляне, постигане на цялостност
От 70 нагоре – ВИОЛЕТОВО – духовна визия – без ограничения

Етапи на психосоциалното развитие – Eриксон:

Докато подобряват познавателните си умения, децата развиват и своята Аз-концепция, начините за взаимодействие с другите и нагласите си към света. Разбирането на това личностно и социално развитие е от особена  важност и значение за родителите и учителите да мотивират, преподават и успешно да взаимодействат с децата в различните етапи от тяхното развитие.  Говоря за периода към „ужасните две годинки” , когато децата опознават активно света и почни са неуправляеми, не случайно когато се държим неразумно или егоистично, ни се напомня, че сме като малките деца. Говоря за юношеството, което се свързва с бунтарство, криза на идентичността, боготворене на герои и сексуално пробуждане. Всичко това е свързано с етапите в развитието на личността  и по-долу предлагам виждането на Ерик Ериксон , което е адаптация на теориите за развитието на Зигмунд Фройд.
Е.Ериксон няма психологическо образование, а като млад е учил при Фройд за психоаналитик. Той издига идеята , че през живота си хората  преминават през осем психосоциални етапа. На всеки етап има кризи или критични въпроси, които трябва да се разрешат. Повечето хора решават задоволителна всяка психосоциална криза и я оставят зад гърба си, за да се заеман с нови предизвикателства, но някои не решават напълно тези кризи и трябва да продължават да се занимават с тях по-късно в живота си.

ЕТАП 1 – ДОВЕРИЕ СРЕЩУ НЕДОВЕРИЕ / от раждането до 18 месеца /

Целта на този период е да се изгради базисно доверие в света. Ериксон дефинира базисното доверие като” същностна надеждност на другите, както и фундаменталното чувство за собствената степен на заслужаване на доверие”. Тази криза има двойна природа: бебетата се радват не само на задоволяване на потребностите си, но помагат и за задоволяване на нуждите на майка си. Майката или майчината фигура /човекът който замества майката – баба, детегледачка и т.н./ обикновено е първият значим човек в света на детето.  Тя е тази, която трябва да задоволява потребностите на бебето от храна и привързаност. Ако е непоследователна или отхвърляща, за детето майката става източник на фрустрация, а не на удоволствие. Поведението и създава у бебето чувство на недоверие в неговия свят, което може да продължи да съществува през цялото детство и в зрялата възраст.


ЕТАП 2 – АВТОНОМИЯ СРЕЩУ СЪМНЕНИЕ / от 18 месеца до 3 години /

Към двегодишна възраст повечето бебета вече могат да ходят и са научили достатъчно за езика, за да общуват с другите хора. Децата в периода на „ужасните две години” вече не желаят да завесят напълно от другите. Вместо това те се стремят към автономия, или способността самостоятелно да вършат нещата. Желанието на детето за власт и независимост често се сблъсква с желанието на родителя. Ериксон вярва, че децата на този  етап имат двойственото желание да се държат за родителя и да го пуснат.  Родителите, които са достатъчно гъвкави, за да позволят на децата си да изследват свободно и да правят самостоятелно някои неща, като в същото време осигуряват непрекъснато насочване и ръководство, насърчават установяването на чувството на автономия. Родителите, които са пресалено ограничаващи и сурови, създават у децата си чувство на безпомощност и некомпетентност, което може да доведе до срам и съмнение в собствените способности.


ЕТАП 3 – ИНИЦИАТИВА СРЕЩУ ВИНА / от 3 до 6 години /

През този период непрекъснато съзряващите моторни и езикови умения на децата им позволяват да са все по-агресивни и енергични в изследването както на физическата, така и на социалната си среда. Тригодишните деца имат растящо чувство за инициатива, която може да се насърчава от родителите, другите членове на семейството и полагащите грижи, които позволяват на децата да тичат, да скачат, да се пързалят и да хвърлят. Сега детето трябва да открие какъв тип човек може да стане. Родители, които жестоко наказват опитите на децата да бъдат инициативни, ще ги накарат да изпитват вина заради естествените си подбуди както на този етап, така и по-късно в живота.

ЕТАП 4 – ТРУДОЛЮБИЕ СРЕЩУ МАЛОЦЕННОСТ / от 6 до 12 години /

Тръгването на училище води до огромно разширение на социалния свят на детето. Учителите и възпитателите придобиват все по-голямо значение за него, а влиянието на родителите намалява. Децата сега искат да правят различни неща. Успехът носи със себе си трудолюбие, добро отношение към себе си и собствените способности. Неуспехът създава отрицателен Аз-образ, чувство на неадекватност, което може да пречи на по-нататъшното учение. При това не е задължително „неуспехът” да е реален: той може да е просто неспособност на детето да отговори на собствените си стандарти или на тези на родителите, учителите или братя/сестри.

ЕТАП 5 – ИДЕНТИЧНОСТ СРЕЩУ ОБЪРКВАНЕ НА РОЛИТЕ / от12 до18 ГОДИНИ /

През юношеството въпросът „Кой съм аз?” придобива голяма важност. За да му отговорят юношите все повече се отдръпват от родителите и се насочват към групата на връстниците. Ериксон вярва, че през юношеството бързо променящата се физиология, съчетана с натиск да се вземат решения за бъдещото обучение или кариера, създава необходимостта от поставяне под съмнение и предефиниране на психосоциалната идентичност, установена на по-ранните етапи. Юношеството е време на промяна. Тийнейджърите експериментират с различни сексуални, професионални и образовател-
ни роли, докато се опитват да разберат кои са и какви могат да бъдат. Това ново чувство на Аз, или „его идентичност”, не е просто сбор от предишните идентификации. То по-скоро е повторното съгласуване или „съчетаване на основните нагони на индивида с наследството /разрешаване на предишните кризи / и с възможностите му / потребности, умения, цели и изисквания на юношеството и приближаващата се зряла възраст /”/Ериксон, 1980,  р.94 /.

ЕТАП 6 – ИНТИМНОСТ СРЕЩУ ИЗОЛАЦИЯ / МЛАДА ЗРЯЛА ВЪЗРАСТ /

След като младите хора разберат  кои са и накъде са се запътили, сцената е готова за споделянето на живота с друг човек. Младият възрастен сега е готов да формира ново взаимоотношение на доверие и интимност с друг човек – „партньор в приятелството, секса, съревнованието и сътрудничеството”. Това взаимоотношение трябва да подсили идентичността на двамата партньори, без да задушава растежа нито на единия, нито на другия. Младият възрастен, който не търси такава интимност или чиито многократни опити се провалят, може да се самоизолира.

ЕТАП 7 – ГЕНЕРАТИВНОСТ СРЕЩУ СТАГНАЦИЯ / КОЛЕКТИВИЗЪМ СРЕЩУ ЕГОИЗЪМ / СРЕДНА ВЪЗРАСТ /

Генеративността е „интересът към създаването и насочването на следващото поколение”/ Ериксон,1980, р.103 /. Обикновено хората постигат генеративност чрез отглеждане на собствените си деца. Кризата на този етап обаче може успешно да се разреши чрез други форми на продуктивност и творчество, например преподавателска работа. На този етап хората трябва да продължат да растат и ако не го правят, се развива чувство на „стагнация и междуличностно обедняване”, водещо до застоялост или погълнатост в себе си и себеугаждане / Ериксон,1980, р.103 /.

ЕТАП 8 – ИНТЕГРИТЕТ ( ЧУВСТВО ЗА ИЗПЪЛНЕН ДЪЛГ ) СРЕЩУ ОТЧАЯНИЕ (КЪСНА ЗРЯЛОСТ – СТАРОСТ )

В последния етап на психосоциалното развитие хората се обръщат към живота си и разрешават последната си креза на идентичността. Приемането на постиженията, неуспехите и ограниченията носи със себе си чувство на интегритет или цялостност, осъзнаване, че животът им е бил тяхна отговорност. Освен това те трябва да се изправят лице в лице пред безвъзвратността на смъртта и да я приемат. Отчаянието може да се появи у онези, които съжаляват за начина, по който са водили живота си или по който той е протекъл.


ТАБЛИЦА: Етапите на личностното и социалното развитие по Е.Ериксон

Не всички хора преживяват кризите на Ериксон в еднаква степен или по едно и също време. Цитираните времеви граници могат да представляват най-добрият период да се разреши дадена криза, но това не е единственото възможно време. Например деца, които са били дадени за отглеждане в дом след раждането и на които не им е осигурена адекватна сигурност, могат да развият доверие, след като са осиновени или по някакъв друг начин въведени в по-стабилна среда. Когато навлизат в света на работата, хората чиито отрицателни училищни преживявания са им създали чувство за малоценност, могат да открият, че са в състояние да учат и че имат ценни умения – съзнание, което вероятно ще им помогне да разрешат кризата на трудолюбието срещу малоценността, разрешена от другите още в основното училище.